Ако си нов Mac потребител имам предложение за теб: Когато прехвърляш PC/Linux средата си на новата машина, остави навиците назад. Windows/*x софтуера - също, освен ако нямаш свръх-наложителна причина (такива почти няма, ‘гоня срок’ не се признава). Наличието на Bootcamp / Parallels не ги прави задължителни. Напротив, стават безсмислени след известно време работа с подходящите приложения за OS X. Същото важи за Linux потребители, които инсталират напр. Fink и се мятат в “преживявания”.
Разширявам предложението: Опитай да оставиш повечето приложения с настройките си по подразбиране. За съжаление MS са ни създали навици да базикаме под капака в момента в който инсталираме нещо тяхно, което е по-скоро грешно в OSX. Подобна драма има и под Linux където всичко започва с Configure и Make. Естествено, специализирани приложения като bittorrent, кодеци и от сорта си искат настройките, но спри до там, сериозно.
OSX е многопотребителска система, което означава, че освен споделените ресурси, в компютъра съществуват обособени зони за всеки потребител. Новото е, че въпросните зони са наречени просто и смислено: Documents, Library, Movies, Music, Pictures. Освен Library, където твоят компютър ще се грижи да се случват неща, останалите са си твои и ако ги използваш по предназначение, ще видиш колко лесно и бързо се намират и подреждат файлове, особено след като стоят в лявата колонка на Finder-а. Плюс че можеш да размахваш дистанционното пред Front Row с въпросното съдържание. Не на последно място, тези папки са в твоята потребителска зона, което означава, че други потребители със собствен логин 1) нямат работа там, 2) нямат право да ги разглеждат.
Свикни да теглиш неща насам-натам. Ако нещо не е отворено а вече -държиш- с мишката, просто задръж, ще се отвори. Само запомни, което често се научава по трудния начин, следното: Ако опиташ да копираш папка с файлове върху друга папка със същото име, Windows ще събере съдържанията на двете. OSX ще те отърве безвъзвратно от първата папка, след като те пита това сериозно ли го мислиш. Подобни неща се правят и с приложенията, чиито папки са маскирани като единични файлове.
От Applications можеш да направиш две неща. Да поставиш папката в дясната част на Dock-а и да цъкаш там с ляво копче (дясно на Tiger). Или да изтеглиш най-често използваните си програми в toolbar-а (или лявата лента) на Finder - не за да ги пускаш, а за да дърпаш файлове върху тях, когато двойното цъкане ги отваря с нещо което не искаш. Понякога десният бутон на мишката отваря тайни опции по иконите в dock-а.
Един от ‘недостатъците’ на OSX е че някак улеснява възможността да имаш отворени около 160 прозореца на екрана си във всеки един момент. Когато всичко се напълни с прозорци а ти трябва файл от десктопа, опитай F11, цъкни и дръж файла докато пак натискаш F11. Ако се залуташ в прозорци ползвай Expose, което можеш да включваш автоматично, примерно ако преместиш мишката в левия долен ъгъл. Комбинирай тези две неща като дръпнеш файл от десктопа и го завлачиш директно към Expose? Ето, вече работиш на Mac.
Следват много специфични приложения и неща, за които ще четеш из блога тук. Въпрос на личен избор, да ползваш или да не ползваш. Аз например скъсах с Firefox. Ползвах последния от версия 0.7 насам но в момента нещата които ги няма в Safari са твърде малко, за да се тормозя. Гледам филми с Front Row, докато не изпадна в нужда от субтитри. Там прибягвам към MPlayer VLC. Слушам музика в iTunes. За работа ползвам OSX версиите на софтуера който ползвах и преди. Един вид, използвам Mac както са го замислили от Apple. И работи чудесно.
И определено не мисля да инсталирам Windows. Най-вероятно ще пропусна и Parallels. Edit: инсталирах Windows в Parallels. Използвам го веднъж на три месеца. Иначе оставих доста PC навици назад. Съветвам те да направиш същото.